This is how your name and profile photo will appear on Panoramio if you connect this Google+ account.
You cannot switch to a different account later.
Learn more.
Ммм, в "Lord of the Rings" някак ми липсва онзи безкрай и всепоглъщащо усещане за вечност, което Родопите внушават. А Григ е усетил много точно и излял върху партитурата на "Утро" всяка извивка на планината, всеки склон, всяко завихряне на вятъра по деретата (без да е стъпвал, предполагам. Явно и П. Джаксън е хвнал нещо подобно:-)
Гледката е вълнуваща:-) Всъщност гледките от горе са много и са тотално различни една от друга. За пръв път ми се подкосиха стъпалата - наклонът на стъклата горе е особено особен:-) Усещането, че ще се лепнеш всеки момент върху някоя от гледките, си е съвсем истинско (при все, че аз нямам грам страх от височини);-))) Следващия път път не пропускай;-)
Точно, да! Тъкмо, като пътувах днес, си мислех, че нашият вариант наистина е по-удачен:-) И ето - влизам да го допълня като коментар и виждам, че си ме изпреварил:-)))
Само сърцето ме боли, като се змаисля в какво биха могли да превърнат тази хубава сграда, ако закрият трупата... Ама, да не сме черногледи!
Trifon Yankov's conversations
Thank you, R.F.Rumbao. It was some days just before the biggest feast there and I was surprised to have so empty space in front of my lens. Cheers, TY
It is a very good motive with nice colours. Best greetings, Brumm (L)
Резерват "Сосковчето", екопътека "Каньона на водопадите", гледката е от първата панорамна тераса. Добре, че съм снимал и табелата на входа. :)
Konrad Kloster, ама никъде му няма точния адрес :)
Нищо, така авторът е по-поласкан! @:PPPP
Убийствено добър поглед!
@;))
Ммм, в "Lord of the Rings" някак ми липсва онзи безкрай и всепоглъщащо усещане за вечност, което Родопите внушават. А Григ е усетил много точно и излял върху партитурата на "Утро" всяка извивка на планината, всеки склон, всяко завихряне на вятъра по деретата (без да е стъпвал, предполагам. Явно и П. Джаксън е хвнал нещо подобно:-)
Гледката е вълнуваща:-) Всъщност гледките от горе са много и са тотално различни една от друга. За пръв път ми се подкосиха стъпалата - наклонът на стъклата горе е особено особен:-) Усещането, че ще се лепнеш всеки момент върху някоя от гледките, си е съвсем истинско (при все, че аз нямам грам страх от височини);-))) Следващия път път не пропускай;-)
Точно, да! Тъкмо, като пътувах днес, си мислех, че нашият вариант наистина е по-удачен:-) И ето - влизам да го допълня като коментар и виждам, че си ме изпреварил:-))) Само сърцето ме боли, като се змаисля в какво биха могли да превърнат тази хубава сграда, ако закрият трупата... Ама, да не сме черногледи!